Филмът Близо - патологията не е „просто любов”
Автор: Виктория Георгиева, " Труд " Следвайте " Гласове " в Телеграм
Умело и ненатрапчиво се построяват извънредно рискови внушения
Филми като „ Змия ”, като „ Близо ” целеустремено протягат пипала към децата
Преди една година, още веднъж през юни, като част от „ София прайд филм ”, беше прожектиран филмът „ Змия ”. Специално си направих труда и отидох да го виждам. Дебатите преди, по време и след неговото лъчение са тъкмо повтаряне на протичащите се сега, само че към този момент касаещи различен филм – „ Близо ”, още веднъж част от програмата на СПФ.
И тъкмо каквото написах преди година, всичко казано е изцяло настоящо и в този момент. Съвсем в резюме - както натъртиха и уредниците, както уверяваха и ЛГБТИ деятелите, във кино лентата „ Змия ” нямаше педофилски, нито полови подиуми, нямаше и очевидна агитация. Но чрез построяването на облиците, ловко и ненатрапчиво, се изграждаха извънредно рискови внушения, като един от главните акценти беше какъв брой готин е приятелят (?) гей на малолетното момче Марио и какъв брой закостенели са родителите на основния воин.
„ Змия ” спадаше към тежката артилерия на ЛГБТИ пропагандата – деветгодишният Марио е във възрастта, в която е най-податлив на непознато въздействие, има предпочитание да опознава, да се учи, да опитва. И тогава на сцената се появява шареният, ухилен, отзивчив гей Борче. Какво изобщо значи „ другарство сред деветгодишен и мъж ”? Между дете, което занапред се построява прочувствено, физически и полово, и мъж, това е невероятно, изрично не в смисъла на думата, който познаваме.
И не, не си представяйте педофила като някакъв лоен, противен, пълен и противоположен чичко, о, неее. Той е занимателен, кара детето да се усеща обичано, друго, прави разнообразни дребни жестове за него.
И по този начин, една година по-късно стигаме и до „ Близо ”, филмът, награден с Голямата премия на журито на фестивала в Кан през 2022 година Ето описанието му, копирано буквално от събитието: " Лео и Реми, двама тринайсетгодишни най-хубави другари, са прекарали всеки миг от лятото си дружно. В края на сезона новата образователна година носи със себе си нов набор от обществени проблеми, които слагат на тестване тяхната интимна, видимо неразрушима връзка. Завладяващият, запъхтян образен жанр потапя феновете във вълнуващия, прочувствено нерешителен свят на юношеството с покоряваща, опустошителна изясненост. "
Филмът, апропо, към този момент е предаван в България, аз го гледах през април в Театрална зала, Ректорат СУ. Да, в него няма полови актове, няма дори целувки, връзките на пръв взор са изцяло платонични – това е първият слой обаче. Този, който е най-отгоре и заради тази причина някои от по-несъсредоточените фенове даже не се задълбочават толкоз в концепциите и задачите на кино лентата, а другите, които се пробват да ни уверят, че няма нищо просташко, нищо педофоилско и впрочем, пък употребяват като причини точно това. На пръв взор главната концепция е изцяло в унисон с възрастта на героите и техните преживявания в тази особена и сложна за някои деца възраст – тематиката за виновността, за срама, самоубийството...
В реалност става дума за деца, едното евентуално с хомосексуални пристрастености, което е близко с друго момче. Но последователно, въпреки и не изцяло осъзнато, Реми очевидно усеща освен това от другарство, до момента в който Лео се пробва да се дистанцира. Разбира се, внушението е, че Лео прави това под натиска на фамилията си, на заобикалящата го среда, под натиска на подмятанията от съучениците и приятелите му. Тоест, другояче не би имало никакъв проблем и е най-естественото нещо две момчета да спят в едно легло, да поставят глави на раменете си, даже несъзнателно да се дистанцират от останалите по метод, по който го вършат влюбените, тъй като са си самодостатъчни. А Реми е жертвата във кино лентата, нараненият, който е и пострадал поради отдръпването на Лео, само че и поради закостенелите разбирания, поради консервативното образование, поради обществото, в което живеем. Както беше разказано и в един задграничен уебсайт за филми - „ На Реми и Лео не е разрешено да демонстрират страстите си, да бъдат нежни един към различен или просто да се любуват на компанията си: те би трябвало да се придържат към характерен можел за неустрашимост, който включва практикуването на чисто мъжествени спортове, харесването на девойки, изразяването на същността им физически, а не прочувствено. ”
Дали има педофилия във кино лентата? Нека се върна по-нагоре във към този момент написаното и за „ Змия ”. Открито – няма, с просто око – няма, за разсеяно гледащ – няма, само че се касае за низост, умела операция с възприятията и усещанията на подрастващите, целяща да им внуши, че няма никакъв проблем да се гушкаш, интимничиш и спиш в едно легло с другарчето си – безусловно. Забележете и какво споделя самият режисьор Лукас Донт - „ Що се отнася до младите мъже, считам, че всякога, когато им откажем сходна непосредственост посред им, или пък правото им на лична емоционалност, в действителност правим акт на принуждение против тях и тяхното бъдеще посредством този прорез сред порядки и усеща. Смятам, че е извънредно значимо в изкуството да става дума за насилие; за това принуждение, основано от общество, изтъкано от упования, правила и кодове ". Млади мъже, отказана непосредственост, прорез сред порядки и усеща, общество, изтъкано от упования, правила и кодове... по какъв начин ви звучи?
Защо в действителност е нужно това закодирано пресъздаване на вижданията и светоусещанията на някои хора, на малцинството от хората. Как мислите? Защото ясното, извънредно, жестоко и цинично демонстриране на личните им разбирания, напълно разумно, би предизвикало и гневен отпор. Затова тези хора – ЛГБТИ, педофили, впрочем, напълно прозорливо са се сложили в ролята на жертви, на онеправданите, на неразбраните, на заплашваните, на обижданите, на гонените. Това е комфортната поза, привличаща поддръжката на доста повече съидейници, в сравнение с би била тази на твърдо отстояващия разбиранията си.
Филми като „ Змия ”, като „ Близо ”, целеустремено протягат пипала към най-беззащитните и най-лесно манипулирумемите – децата, подрастващите, тиинейджърите, тези с най-деликатната душeвност. Опитите да се приравнят (от бранителите на сходни филми) тези две заглавия с „ Лолита ” да вземем за пример, удрят на камък, най-малкото заради една причина – нито романът на Набоков, нито филмът на Лайн са основани с концепцията да се пропагандира избрана патология, нито да се прокарват политически и идеологически послания. И не за пръв път на СФП се прожектират сходни заглавия, ловко заиграващи се с тематиката, манипулиращи и изкривявайки тънката линия сред педофилия и просто другарство. Самият факт, че точно ЛГБТИ организациите и апологетите за следващ път скачат да бранят сходни прожекции, е задоволителен, с цел да разберем защо в действителност става дума.
Опитите за втълпяване на виновност измежду всички нас, които не одобряваме патологиите, са очевидно демонстрирани в лентата – всички ние, родителите, обществото –пряко или не, сме отговорни за самоубийството на Реми. Това е и акцентът в останалата част от кино лентата – Лео се усеща отговорен и страда, тъй като не е устоял на натиска на „ неприятното хомофобско ” общество. Крайно и цинично подстрекателство, което се насажда измежду децата, пробвайки се да им внуши, че хомосексуалността е най-естественото и хубаво нещо, а всичко, което и се опълчва, е убийствено – безусловно.
Елементарна агитация – или приемаш всички с техните изкривявания и разбирания, или най-после ще си повода за тяхната меланхолия, за тяхното отвращение за живот, за техните суицидни дейности. Колко плоско за всеки рационален човек, какъв брой обаче подло за децата и за по-наивните.
Новото обикновено, нали по този начин? А си тръгнал да възроптаеш против явната агитация, а са те набедили за Путинист или хомофоб – доста комфортно. И още веднъж извънредно обикновено и неуместно,но очевидно измежду някои хваща дикиш, заради което болшинството избира апатично да си мълчи или да заобикаля тематиката, тъй като ще бъде брандирано като подкрепящо палач или като почитател на „ Възраждане ”. А отсрещната страна става все по-гласовита, все по-арогантна, все по-настъпателна, все по-нагла.
Напротив, точно това е демокрацията, когато смятате, че нещо, някакъв акт, нечии думи са рискови, са крайни, са манипулативни, са нездравословни – изключително за децата, реагирайте, протестирайте, викайте, гневете се, изисквайте! И не забравяйте – не се тормозете, че сме наричани фашисти и хомофоби от хора, за които патологиите са просто обич!
Инфо: " Труд "
